Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
7. да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди
8. и да не бъдат като бащите — род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.
9. Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:
10. те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;
11. забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.
12. Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:
13. раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;
14. денем ги води с облак, а цяла нощ — с огнена светлина;
15. разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;
16. из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.
17. Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:
18. изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,
19. говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“
20. Ето, Той удари в камък — и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“
21. Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,
22. задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.
23. Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,
24. та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.
25. Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.
26. Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,
27. и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:
28. изхвърли ги посред техния стан, около техните жилища,
29. и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.
30. Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,
31. и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.
32. При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.
33. И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.
34. Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,
35. и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,
36. и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;
37. но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.
38. Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:
39. Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.
40. Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!
41. и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,
42. не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,
43. когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан — Своите чудеса;
44. и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;
45. напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;
46. земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им — на скакалци;
47. лозята им уби с град и смоковниците им — със слана;
48. добитъка им порази с градушка и стадата им — с гръмотевици;
49. напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия — напрати зли ангели;
50. уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;
51. порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;
52. и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:
53. води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;
54. и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;
55. прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.
56. Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;
57. отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;
58. огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.
59. Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;
60. отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;
61. и предаде на плен Своята сила, и Своята слава — в ръцете на врага;
62. предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.
63. Момците му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;
64. свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.
65. Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,
66. и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;